A therapist once told me to talk to water. Tell it that you love it, he said, before you drink it. Or if you feel too silly just stir it a couple of times with your finger and think it. I tried it a few times that week but it felt too unhygienic.
There was this Bukowski story where he stays with this woman, and she has all these animals, pets - but like tigers and snakes and that. Anyway, in the night he wakes and sees the tiger go into her room and he follows secretly and watches her and the tiger fuck. The next night its the snake and so on. All the animals are her lovers, and he becomes her lover too. The final scene is in the hospital and she's just given birth to a creature that is all the animals and the 2 humans combined. Its beautiful and horrific.
I have often had animal lovers in my dreams. It was never disturbing to me and there would always be intelligent communication and complex social scenarios. I don't think we spoke vocally though, probably just telepathy or something. The inter-species thing was never an issue, the power imbalance just didn't exist.
My grandfather said I resembled a dead insect in my poses when I life-model for his Sunday-painter class. In this context its hard to interpret that as a negative because clearly one should be as still as possible. But insects are more flattering in the specific than the general. A dragonfly, say, or a honeybee, even a caterpillar.
A few months ago I was staying on a tiny island in the Pacific and I played a Brahms choir piece to the ocean. I played it on full volume on my mobile phone, which I put on the sand out of the tide's reach. The clouds were reflected in the shiny surface. It seemed to me like an exotic choice for that part of the ocean.
I interviewed a large wooden floor once. It was a formal affair complete with cameras, crew, microphones, boom, and documentary-filmmaker leather jacket. Its kind of embarrassing to watch now though because I tried to flirt with it a little and in retrospect its kind of inappropriate. This blatant humanness, its so unsubtle somehow.
Animal communicators upset me. I think the shamanistic ones are ok, who like tune in to the energy and that, but the ones that translate pets messages to their owners are humiliating. Rabbits didn't come here with a special message for humans. Rabbits did not come here to teach us about love. If anything they came to teach other rabbits about rabbit-love.
Signe Ross 2012
Веднъж лекарят ми каза да говоря на водата. Преди да я изпиеш, кажи ѝ, че я обичаш, каза ми той. Или пък, ако ти се струва твърде глупаво, просто я разбъркай с пръст няколко пъти и си го помисли. Изпробвах го няколко пъти тази седмица, но ми се стори твърде нехигиенично.
Спомням си една история на Буковски, в която той остава при една жена, която има толкова много животни, домашни любимци – нещо като тигри, змии и други подобни. Както и да е, през нощта той се събужда и вижда как тигърът влиза в нейната стая, тайно го проследява и наблюдава как тя и тигърът се чукат. През следващата нощ същото се случва със змията и така нататък. Всичките животни са нейни любовници, той също става неин любовник. Заключителната сцена е в болницата, където тя току-що е родила същество, обединяващо всичките тези животни, както и двете човешки същества. Красиво и ужасяващо.
Насън често имах любовници животни. Това никога не ме притесняваше, винаги имаше интелигентно общуване и сложни социални сценарии. Не мисля, че си говорехме с глас, вероятно телепатично или по някакъв подобен начин. Нещото, което се случваше между видовете, никога не беше проблем, просто не съществуваше липса на равновесие на силите.
Дядо ми казваше, че, когато позирах на неговите неделни уроци за художници, приличам на мъртво насекомо. Трудно е в този контекст това да се интерпретира като негативно, понеже е ясно, че моделът трябва да е колкото се може по-застинал. Насекомите са ласкави по-скоро в конкретния случай, отколкото като цяло. Например водно конче или пчела, или дори бръмбар.
Преди няколко месеца бях отседнала на малък остров в Тихия океан и пуснах на океана произведение за хор на Брамс. Пуснах го увеличено до дупка от мобилния телефон, който оставих на недостижимия за вълните пясък. Облаците се отразяваха в лъскавата повърхност. Изглеждаше ми екзотичен избор за тази част на океана.
Веднъж интервюирах просторен дървен под. Беше рутинна задача, изпълнена с камери, екип, микрофони, оживление и коженото яке на режисьор на документални филми. Вече е малко неудобно да бъде гледан, понеже се опитах да пофлиртувам с него – от днешната ретроспекция това ми изглежда неподходящо. Това кресливо човекоподобие, по някакъв начин толкова тромаво.
Общуващите животни ме разстройват. Мисля, че тези с шамански способности, които обичат да се настройват на същата честота като тази на енергията, са поносими, но тези, които превеждат съобщенията на домашните любимци на техните собственици, са унизителни. Тук зайците не се явяват с някакво специално съобщение за хората. Зайците не се явяват, за да ни научат на любов. Ако се явяват за нещо, то е да научат други зайци на заешка любов.
Сигне Рос 2012
