Ivan Moudov, “thirty-second”, Opening: 04.08.2018

/ Когато си на 90, много близки хора вече са си заминали. Кучето е избягало, патките се размножават и подивяват, градината се превръща в джунгла. Телевизията ти става все по-безинтересна, започваш да забравяш, дните се сливат. Датите вече нямат същото значение.
/ Всеки ден изминавам същите маршрути. Иконата на стената в кухнята още си стои. Има една снимка в къщата, която всеки ден целувам. Лятото идва и става горещо, градината се пълни с гости. Пристигат най-близките хора, сърцето се изпълва с любов. Чуват се гласове и музика, разнасят се кафета и дини. Ходят до морето, къпят се, карат сърф. Мазето ми е галерия с бели стени, градината ми е сцена. 
/ Бабите непременно ще слязат долу. Дошли са да ме видят и мен как съм, да се почерпят. Трябва да има вино. 

* Баба Васа за три от произведенията на Иван Мудов

/ When you’re 90 many people that were dear to you are gone. The dog’s run off, the ducks are multiplying and growing wild, the garden’s becoming a jungle. You find TV ever less interesting, you start to forget, one day blends into the next. Dates no longer matter that much.
/ Every day I follow the same course. The icon’s still hanging on the kitchen wall. There’s a photograph in the house I kiss every day. Summer comes and it gets hot, the garden fills with guests. My dearest people come, the heart fills with love. You can hear voices and music, coffee and watermelon being carried back and forth. They go to seaside, they bathe, they surf. My cellar is a gallery with white walls, my garden’s a stage. 
/ The old ladies will be sure to go down and have a look. They’re also here to see how I’m doing and have a drink. There needs to be wine.

* Baba Vasa on three works by Ivan Moudov

Keine Kommentare:

Kommentar veröffentlichen